ЗАСТЍЧАМ СЕ, -аш се, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се стичам. Дъждът изведнъж се засили. По огледалото на гардероба се застичаха струи, като че сълзи обливаха светнало око. М. Грубешлиева, ПП, 37. Росица [реката] се налудя, умори се, отпусна снага. Разляната вода се застича към коритището. В. Ченков, ПС, 19. Още щом дойде зората, .., / и застича се народът край кладата на юнака. А. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод), 74.